Православният пост

 

 

 

РОЖДЕСТВЕНСКИ ПОСТ

ВЕЛИК ПОСТ

АПОСТОЛСКИ ПОСТ

БОГОРОДИЧЕН ПОСТ

ПОСТНИ ДНИ

 

 

 

РОЖДЕСТВЕНСКИ ПОСТ

 

Според Типика (Устава) на  БПЦ Рождественският (Коледният) пост е втори по своята продължителност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския (Петровия).

 

Започва от 15 ноември и завършва на 24 декември.

 

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава риба. Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) също се приемат за постни храни.

 

Човек, който се готви за изповед и св. Причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене. Който е болен или има хронични заболявания, непременно трябва да се посъветва с изповедника си,  като му съобщи и мнението на лекаря.

 

История на Рождественския пост

 

Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с деня 25 декември, в който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос, станало сравнително късно - през ХІІ век. То било в тясна зависимост от определянето датата на това събитие, във връзка с което се формира този втори по своята значимост Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).

 

Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви започнало около 350 година. При източните то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., като Антиохия последвала - през 375 г., Александрия - през 432 г. при св. Кирил Александрийски (†444), Йерусалим - при патриарх Ювеналий (†458).

 

Датите, на които това събитие било отбелязвано, също били различни: в западните църкви - на 25 декември, в Антиохия - на 4 януари, в Александрия - на 18 или 19 април, или на 29 май. Малоазийските църкви го чествали на 6 или 10 януари. Едва в края на ІV и началото на V в. настъпило относително единство в отбелязването на Рождество Христово и всички църкви, с изключение на Арменската, започнали да го празнуват на 25 декември.

 

Определен брой постни дни, непосредствено преди Рождество Христово съществували още от времето, когато празникът бил честван заедно с Богоявление. Св. Теофил Александрийски говори за дванадесетдневен пост по това време. По-късно, когато цялата Църква започнала да отбелязва Рождество Христово отделно от празника Богоявление, Богоявленският пост бил сведен до един ден.

 

В западните църкви постът пред Рождество Христово бил от една до няколко седмици. В беседата си в памет на мъченик Филосторгий, св. Йоан Златоуст (†407 г.) говори за петдневен Рождественски пост. Броят на дните му обаче постепенно нараствал и по времето на св. Теодор Студит (†826 г.) те възлизали на четиридесет. По този повод Антиохийският патриарх Валсамон (†1199 г.) цитира позицията на Константинополския патриарх Николай ІІІ (†1111 г.), съгласно която преди Рождество Христово трябва да се пости само осем дни, тъй като единствено Христовото възкресение е достойно да бъде зачетено с четиридесетдневен пост. Тази неустановеност по отношение времетраенето на Рождественския пост продължила до 1166 г., когато Константинополският патриарх Лука Хрисоверг (†1169 г.) постановил да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово.

 

По Църковният пост на архим. Симеон (Кутса) и Литургика на архим. Авксентий

 

 

 

СВЕТАТА ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА - ДУХОВНА АРЕНА ЗА ВЕНЕЦА НА ЖИВОТА

 

Св. Четиридесетница наричаме оня свещен период от църковно-богослужебната година, който обхваща времето от Неделята на Митаря и Фарисея до Великден. Той се подразделя на три периода: първият е подготвителен - три седмици с четири неделни дни, а именно Неделята на Митаря и Фарисея, на Блудния син, Месопустна и Сиропустна; вторият е четиридесетдневен - шест седмици с пет неделни дни, а именно Неделя Православна, на св. Григорий Палама, Кръсотопклонна, на св. Йоан Лествичник и на св. Мария Египетска; третият е седмицата на Страстите Христови - Великата седмица с нейното въведение от Лазарова събота и Неделя Цветница.

 

Този предпасхален подвижен период се нарича още триоден, защото църковнобогослужебната книга, която съдържа четивата и песнопенията на св. Четиридесетница се нарича Триод. Триод се нарича, защото повечето от нейните песенни видове, наречени канони, са съставени не от 9 песни, както през останалата част от църковната година, а от три песни - трипеснеци (на гръцки - триоди).

 

Както триодите, така и останалите химни в Триода, са плод на аскети, които вдъхновени от Светия Дух, направиха от вярата, любовта и богословието си песен към Бога. Бихме могли да кажем, че Триодът съдържа молитвата и проповедта на Църквата за св. Четиридесетница. Следователно от тая книга можем да узнаем що е св. Четиридесетница, какво ни дава тя и какво изисква от нас.

 

На въпроса: що е св. Четиридесетница?

 

Църковните химнографи отговарят така: „Св. Четиридесетница е атлетически стадион, открито море". Порта към тоя стадион и пристанище към това море е Сиропустната неделя. Християните се трупат пред тая порта и на това пристанище, докато тръбите затръбят с песента „Приспе время, духовних подвигов начало..." (Настана време, начало на духовни подвизи...). Портите към стадиона и пристанището се отварят и Църквата ни подканя: „Поприще добродетелей отверзеся, хотящии страдалчествовати, внидите..." (Стадионът на добродетелите се отвори, тези, които желаят да се състезават, влезте...).

 

Християните влизат в стадиона не като зрители, а като атлети, които ще се състезават за венеца на живота; не като пътници, а като моряци, които ще откарат кораба на живота до тихия пристан на Обетованата земя. В Триода не намираме поезия, възпяваща християни, които вместо към арената тръгват към трибуните, вместо към кораба се насочват към крайбрежните пейки, откъдето да наблюдават, да ръкопляскат или да съдят, защото такива нищо не получават, а св. Църква иска да види всички ни венценосци и жители на Обетованата земя. Ето защо от момента на събирането ни пред тоя стадион и пред това открито море св. Църква ни насърчава с примера на подобострасни нам човеци, които преди нас са се подвизавали на този стадион и в това открито море и са получили венеца на живота и Обетованата земя. Това е приносът на св. Четиридесетница към нас, изложен в четива и песнопения. Едни от тях са старозаветни предобрази, а други - новозаветни изпълнения.

 

Църковните химнографи намират предобраз на Христовия пост още в райския живот. Първата заповед на Бога към човека бе заповед за пост: „От всяко дърво в градината ще ядеш, а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш" (Бит. 2:16-17). И докато човек постел, като се въздържал да престъпи и наруши Божията заповед, той се радвал на райското блаженство, но когато ял от забранения плод, станал извор на зло за себе си и за потомството си и загубил рая. Светите отци поставили възпоминанието на това фатално събитие в Сиропустната неделя, за да ни покажат ползата от поста и вредата от невъздържанието.

 

Предобраз на християнския пост църковните химнографи намират и в Моисеевия пост, когато „стоя Моисей на планината Синай 40 деня и 40 нощи... без да яде хляб и без да пие вода" и станал „Събеседник на Бога", станал „Боговидец" и получил Закона. От този род е и постът на пророк Илия Тесвитянин, който подкрепен от ангелска храна, „вървя 40 дни и 40 нощи до Божията планина Хорив" и като резултат на този пост той можа да види Бога, можа да заключи небесата, получи огнена колесница и бе приет жив от Бога. Такъв бил постът и на пророк Даниил и Тримата отроци, които отказвали богатите царски трапези на вавилонския поробител и се хранели с овошки, но когато Даниил бил хвърлен в рова на лъвовете, а Тримата отроци - в огнената пещ, той обуздал устата на лъвовете, а те угасили горящата пещ и победили с поста беззаконстващия мъчител. Предобразен е и постът на израилтяните в Синайската пустиня, когато те напуснали робството в Египет и се насочили към свободата на Обетованата земя. В продължение на 40 години те бродили пустинята Синай в лишения, срещнали Бога, опознали Го и Го възлюбили. Бог ги водел, пазел, хранел и сключил Завет с тях.

 

Към тези постници и пости светите отци прибавят и много други образи от Стария Завет, между които са:

 

Ной и потопът, който покри земята в продължение на 40 дни и 40 нощи, за да изтреби всички грешници и обнови живота;

 

Енох, който благодарение на въздържания си живот не познал смърт и преминал жив в небесата;

 

Самуил и Самсон, които станали: единият - пророк, а другият - храбър водач, чрез поста;

 

Иисус Навин, който със силата на поста въвел Божия народ в Обетованата земя;

 

Йосиф, който благодарение на въздържанието си станал управител на Египет и спасител на своя народ;

 

Давид, който чрез поста победил Голиат и получил царство;

 

Елисей, който с пост възкресил мъртвото дете;.

 

Исаия, който постейки, станал избран съсъд на боговидение и пророчество;

 

Иона, който благодарение на поста се спасил от утробата на кита и станал предобраз на Христовото възкресение;

 

Ниневитяните, които с тридневния си пост умилостивили Бога и се спасили от Неговия справедлив гняв.

 

Всички изброени пости от Стария Завет са предобраз, сенки. Господ Иисус Христос чрез четиридесетдневния Си пост в пустинята даде изпълнението, истината, действителността, като изпълни Божията воля и ни изведе от властта на греха. Той, Новият Адам, пости, за да развърже непослушанието на стария Адам към закона на поста. Той като Енох не видя тление, като Ной възроди света, като Йосиф излезе от затвора на смъртта и управлява мисления Египет, като Самуил и Сампсон извърши чудеса, като Иона излезе от утробата на ада, като Даниил и Тримата отроци разкъса устата на мислените лъвове и угаси огъня на греха, като Иисус Навин въведе народа Си в Обетованата земя и като Моисей стана Законодател на Новия Израил.

 

При всички тези образи химнографите подчертават новия закон на поста, чрез който Господ ни дава възможност да се очистим и станем съобщници на Неговото Възкресение, за да вкусим от плодовете и на вечните блага. Така постът в Новия Завет получава христологичен характер и става един от начините за подражаване на Христа. Всеки, който пости в определените от Църквата дни, подражава на Христа, мистично се преобразява, живее в Христа, става съработник на Христа при изпълнението на плана на Божието Домостроителство за спасението на човека и света.

 

Светата Църква през Предпасхалния период ни дава и примера на подобострастни нам човеци, които подражавали на Христа, се оказали „победители на греха". Това са:

 

Всички мъже и жени, просияли в пост, чиято памет ние честваме в събота преди Сиропустна неделя, „та като имаме пред очи тяхната памет и борба, пише химнографът, да станем по-силни за стадиона и като вземем от тях пример и помощ, да се насочим към духовни подвизи, знаейки, че и те са били подобни на нашето естество". Той ги назовава духоносни, богоносни, деници, ангели, цветя на пустинята, бисери, велики страдалци на чистотата, приснопаметни царе на страданието, дом на премъдростта, светилници, ангеломъдрени, огнеявление, небомъдрени, стълбове на въздържанието и пр.

 

Св. вмчк Теодор Тирон, чиято памет честваме в събота на Първата седмица на поста. Той се явил насън на Цариградския патриарх Евдоксий, за да му поръча християните да не ядат през първата седмица на поста от храните на пазара, опръскани с идоложертвена кръв по заповед на император Юлиан Отстъпник, а да си варят жито (в евхаитски диалект - коливо) и да ядат от него. Св. Църква ни сочи живота на св. вмчк Теодор, който се показал „твърд в страданието и търпелив в болките" и който обърнал „отстъпничеството от Христовата вяра в суетна интрига".

 

Светите Отци, чиято памет честваме в Първия неделен ден на Великия пост - Неделята на Православието, които победиха иконоборците и защитиха Православието; св. Григорий Палама, Солунски архиепископ, аскета, бореца, съзерцателя на несъзданната светлина; преп. Йоан Лествичник, аскета, който е прекарал 40 години в Синайската пустиня и написал своята „Лествица" от добродетели; преп. Мария Египетска, чрез живота на която св. Църква ни сочи как една блудница чрез покаяние и пост можа да стане победителка на греха, събеседница на ангелите и невеста Христова - всичко това ни дава вече самата св. Четиридесетница.

 

Сега е време да отговорим и на третия въпрос, който си поставихме: какво изисква св. Четиридесетница от нас?

 

Св. Четиридесетница изисква от нас не само пост от животински храни и произведения, а и ревностно участие в богослужението чрез смирена молитва. Първият тропар, с който почва Триодът, гласи: „Брат, да не се молим по фарисейски, защото който превъзнася себе си, ще бъде смирен. Да смирим себе си пред Бога с митарски пост, като викнем: очисти ни, Боже, нас грешните".

 

Св. Четиридесетница иска от нас покаяние. Вече чуваме да се пее на бдението: „Жизнодавче, отвори ни дверите на покаянието, защото моят дух, който носи изцяло осквернен телесен храм, бърза към Твоя свят храм: но като щедър очисти го с благоутробието на Твоята милост".

 

Св. Четиридесетница иска от нас да не забравяме, че Бог е любвеобилен баща и че няма грях, който би могъл да ни отдели от Него, стига като Блудния син овреме да се върнем в „бащиния дом", да паднем пред Него и от дълбините на душата си да викнем заедно с химнописеца: „Отче благий, отдалечих се от Тебе, не ме изоставяй, и не ме прави непотребен за Твоето Царство".

 

Св. Четиридесетница обаче иска от нас да не забравяме, че Бог е и справедлив Съдия, за да живеем тъй, че „в часа на Съда да дадем добър ответ пред Него" и химнографът продължава: „така да живеем: да нахраним гладните, да напоим жадните, да облечем голите, да подслоним странниците, да посетим болните и които са в тъмници", за да бъдем причислени към ония, които „макар и да са съгрешили, не са отстъпили от Бога" и заслужават да живеят „в страната на живите".

 

Св. Четиридесетница иска от нас да пазим поста така, както са го спазвали старозаветните праведници и да подражаваме на Христа по опита на всички мъже и жени, просияли в пост през всички християнски времена, за да станем чисти, твърди, премъдри, христоносци, богоносци: да отбягваме мерзостта, както ни повелява св. Теодор Тирон; да пазим Православието, както ни учи св. Григорий Палама; да се изкачваме по Лествицата на добродетелите, както ни поучава св. Йоан Лествичник, да постигнем праведност, както ни го показва св. Мария Египетска.

 

Св. Четиридесетница иска от нас, както се молим във всяка Преждеосвещена литургия, „да се подвизаваме с добрия подвиг, да преминем времето на поста, да запазим вярата неразделна, да смажем главите на невидимите змии, да се явим победители на греха и неосъдително да достигнем и се поклоним на светото Възкресение".

 

Изпълним ли всичко това, нека бъдем сигурни, че сме се приобщили към Кръста и Възкресението на Господа, което е залог на това, че ще бъдем наследници на Божието Царство - венценосци и жители на Горния Йерусалим.

 

И тъй, християни, арената ни чака. Да започнем четиридесетдневното състезание с греха, за да получим венеца на живота.

 

 

 

 

БОГОРОДИЧЕН ПОСТ

 

Богородичният пост е утвърден от църковната традиция в чест на Успение на пресвета Богородица - 15 август. Започва на 1 август.

 

Свързан изключително с почитта, любовта и надеждата на православните към Пресветата Майка, този пост има строг характер, подобно на Великия пост. Само на празника Преображение Господне - 6 август, се разрешава приемането на риба.

 

История на поста

 

Непотвърдено предание свързва установяването на този пост със светите апостоли. Но като установена църковна практика е въведен сравнително по-късно от другите три основни поста.

 

В началото той бил разделен на два по-малки поста - пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и съответно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на пресв. Богородица.

 

Император Леон Философ (V в.) повелил забрана за яденето на месо на Преображение в цялата Византийска империя и така свързал двата поста в един.

 

Император Маврикий (582-602) пък въвел с изрична заповед празнуването на Успение Богородично навсякъде по империята.

 

Въпреки това законността му дълго била оспорвана и подхвърляна на съмнение. Никон Черногорец (†1088) съобщава, че по негово време едни почитали Богородичния пост като законно установен и го спазвали. Други считали, че за него липсват канонични основания и следователно не е задължителен. Трети го отхвърляли и осъждали.

 

Константинополският патриарх Николай ІІІ (†1111) свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е задължителен нито за монасите, нито за християните. Но на свикания от константинополския патриарх Лука Хрисоверг през 1166 г. събор много епископи застъпили становището, че този пост е част от апостолския пост (т. е. свързан с Петдесетница и Св. Дух). На този събор присъствал и византийският император Мануил І Комнин (†1180).

 

Така до края на ХІІ век Богородичният пост не бил задължителен и в Александрийската църква. Споровете около него продължили столетия и станали причина за сравнително късното му вписване в църковните устави - едва през ХІV-ХV век.